Той приемал темата с прискърбие. Тя дори е зловеща. Защото

 Той приемал тематиката с огорчение. Тя даже е злокобна. Защото става дума за война. А той - министър председателят, прочут със мощния си инстинкт за самозапазване, знае, че с изключение на всичко тематиката изисква храброст да вземаш решения и да поемаш отговорност за тях. Запасът от сходни качества обаче у българския политически хайлайф е прекомерно нищожен. Това пролича тези дни на полемика под мотото " Заедно в сигурността, ролята на България в общата европейска защита ". Как да вземат решения горките, по какъв начин да поемат отговорност, като страната ни е насадена в съюзи, в които и по справедливи, и субективни аргументи няма нито думата, нито силите. Може само, както Бойко самичък понякога признава, да чака да се изкажат огромните от Вашингтон и Брюксел. Неприятно става ситуацията, обаче, когато и те стартират да се карат между тях и не знаят кой път да заловен. Дотам се докараха в последно време и Европейски Съюз, и НАТО, в които имаме достойнството да членуваме. Какво остава на Бойко и компания да вършат? Вдигат плещи и задават най-българския въпрос: " А какво да кажем, ние с гайдите? " Ами, няма какво. Оплитат се в общи изречения. Премиерът, като най-практичен и внимателен, заръча на военното шефство " да направи проект, да каже каква война ще водим, по какъв начин да ги посрещнем, от кое място ще дойдат ". Сигурно е имал поради враговете и техните ракети. Участниците във въпросната полемика се изпъчиха по байганьовски - ще стягат редиците, ще търсят пари за защита. Но тъй като сами не можем, ще желаеме от мощните в Европа да стискат крепко единството, че както е тръгнало, освен Европейски Съюз, само че и светът отива на зле, установи Бойко. За прословутото единение най-вече плачат левите в Европа. Откакто то взе да се пропуква, те започнаха наред да губят избори - Франция, Германия, Австрия. Може би това е повода полемиката да се привиква по самодейност на ръководителя на ПЕС Сергей Станишев. Той посочи аргумента, че 70 на 100 от европейските жители желали обща европейска защита и политиците трябвало да отговорят на упованието. Сети се. Европейците от дълго време желаят доста други неща, които политиците се вършат, че не виждат. Вижте си изборните резултати, господа от политическия олимп. Да напомним какво се случи с директния до наскоро шеф на Станишев - някогашния към този момент началник на Европарламента Мартин Шулц. Той напусна поста си, с цел да оглави социалдемократите в Германия и да ги поведе към победа. Доведе ги до неуспех. Защото не чуваше какви са настроенията на левия гласоподавател. Защото водачите на обичайна европейска левица загърбиха личния си електорат и се стиснаха в прегръдка с обичайна десница. Размиха обществените граници в миг, когато хората обедняват и така наречен междинна класа се топи. Не беше ли " другарят " Шулц пръв измежду първите, които призоваваха за наказания против Русия в миг, когато даже едрият немски бизнес настояваше за противоположното? Не поддържаше ли с две ръце умопомрачителната акция на Меркел с имигрантите в миг, когато европейците пропищяха и заплатиха с цената на стотици жертви?. Отвратиха се от " традиционалистите " в политиката и се обърнаха към десните популисти. Възседналите върховете на властта не обръщат внимание на аргументите, а подвигат лозунги против последствията. Сега ни се предлага да се стягаме за обща европейска защита против всички несгоди и рискове, провокирани с дейната помощ на общоевропейското управление. Кой изсипа бомби над Белград? България в лицето на тогавашната ръководеща десница не ръкопляскаше ли? Президентът седесар Стоянов не отвори ли зелен кулоар на американските бомбардировачи? Какво свърши НАТО в Ирак? И ние се вписахме в общия " експорт на народна власт ", тъй че страната през днешния ден на процедура я няма. Не беше ли държавното управление на Бойко, което прати фрегатата с именитото име " Дръзки " да се петни в интервенцията против Либия? И тази страна към този момент я няма. Затова пък имаме тероризъм без граници. Сега министър председателят хленчи, че не знае кой е врагът. Как да не знае, когато Брюксел от години вая облика му. Казва се Русия. А в този момент, дано Станишев и компания създадат изследване какъв брой % от българите желаят да водят война против нея, пък тогава да бистрят по какъв начин и против кого ще се въоръжават. Ракетите в Крим били ориентирани против нас, досети се Бойко, навлязъл в тематиката на полемиката. Не се лъже. Но по тази причина доста ум не се желае. Путин от дълго време предизвести всички натовци, че с приближаването си към съветските граници се трансформират в цели. Щом страната ни е дребна и ние - дребни, в действителност би трябвало да гледаме какво вършат по-големите. Когато Тръмп наскоро прати нов контингент в Афганистан, първото, което желаеха бойците му на бойното поле, беше в допълнение тоалетна хартия. Българският боец в никакъв случай не би паднал до такава степен. Но елитът явно е в нежелано състояние. Ако в действителност мисли прагматично, първоначално вместо за военна техника, дано се погрижи за себе си. Да направи социална поръчка за повече памперси. Това най-малко би било образец за миролюбие и грижа за околната среда.
Виж всички публикации от Светлана Михова-->